И пак в дъжда, и
пак в тази кал...
Пак шляпат
стъпките ми като вопли
Като молец ще
сдъвча своя шал
Защото няма сили
да ме стопли.
И пътя няма сили
да говори
Небето малодушно
е – мълчи,
А сянката ми
вятърът събори
И въздухът от моя
дъх горчи.
Простете ми
простете ми дървета
Случайни миновачи
и коли
Че още жива
мъката ми крета
Че тича по света
и трополи...
Че гони рейсове
трамваи ветрове
Че чака на
опашката за хляб
Че гали кротко
хищни зверове
И се целува нейде с изгрев сляп.
Случайно паднало
е утрото във къщи
На масата със
сирене и чай,
Случайно ще ме
гледа ще се мръщи
Ще иска да избяга
то се знай.
Защо ли пък не си
остане тук
Във ъглите със
паяците да поскача
и ситничко да ми
нареже лук
това е хубав
повод да поплача
Няма коментари:
Публикуване на коментар