Планината в моя прозорец

Аз създадох планината в  моя прозорец,

от сълзи вкаменели и въздишки, и бели,

и черни

Всеки ден планината в прозореца ми наднича и ми казва че ме обича.

Днес е малко сърдита и ме гледа  зловещо..и... намръщено. 

Планината не е угаснал вулкан, а на някой самотник 

несбъднал се блян...

Аз ли съм този самотник?!

Ти ли си този блян?!

Eдна събота във вселената

Изстива в чинията хлябът. 

Гледам планината , ах тази кокетка -

 всеки път е с различна премяна. 

Всеки път аз я гледам  и тихо повтарям нейната мъдрост... 

Цветовете сякаш проникват у дома....тя е синя голяма и нежна,

непредсказуема свикнала със светоста....... Внимание! Имаме тежък небесен трафик.

с греховете, с безкрая на вселената,

с изгревите и залезите, с едни прозорци от някого вдъхновени -

големи прозорци , безкрайни прозорци, в които се къпят водопади  и морет и дилеми.

Съмна се боже мили!

 Прости ми за листа...

 там някъде в коша с боклук, в който остана недокоснат безкрая.... 

Проект 365

Изоставената къща...

Тя е жива но не е щастлива,

изоставената къща

в нея слънцето не се завръща и ечи легенда дива,

За гора в прозорците зелени, за далечни  шарени премени  на  русалки  

хубавици нощни, със коси разплетени разкошни.

С шепот сладостен със страст отровна от  легенда тиха , и вековна

Изоставената къща - тя е жива но е тъжна и не е щастлива.

Няма кой с ръка да я погали. Нея чакат ветрове и хали.

В градината с цветя красиви със лалета и зюмбули...

                                                Със уханни и узрели дюли...