Миражи

Часът не зная колко е.... и по-добре да не питам.?!.
Точно затова, може би, реших да поскитам...
И да погледам върхарите, в които слънцето се препъва
И бавно и много тържествено, зад хоризонта потъва
Ще ми се да се затичам,
Ръка да му подам...
Нали ме наричаше - мило момиче
точно по това време...
И точно там ...

Възторзите не бяха мускулни,
миришеше на чемшир.
Болки и радости, мечти и вълшебства живееха в мир
И жадно и ненаситно вдишвах утринни пейзажи
.. Лятото оставаше... в жълата шума пътуваше без багажи
Когато отворя очи сега гората сивее и лятото под нозете ми тихо скимти или може би тъжно пее...
Гледам..и не разбирам...

Какво се случва?
Аз съм си същата...без съмнение...
А залеза ми прилича на чудно, алхимично приспособление...
В очите ми необятна мъка,в душата поетични пасажи
А Наоколо?! някакъв миг броди безпаметен важен
И търси не песен, не истина за среднощната грация
Търси точната интонация...
За неказаното, за премълчаното за невидяното....
за нищото и за нещото, за паметта и забравата,
за змията и птицата във дъбравата
за света, за думите, за лъжите,
за любовите,за мечтите...

Тишината е като спазъм!
Като крадец дебнещ наоколо ненаказън
Сама съм....Светъл нюанс!Никой не може
да ми открадне нищо,в себе си нося всичко -романтичните Voyages...
и всички неродени още
миражи....миражи... миражи...

Събота 3.12. 2012- Симеоново