(Или да усвоиш
някаква степен на самотност)
Късно е вече...
Вървя край реката
Шаронт
И виждам върбите,целуват тъй жадно водата
Върбите са жадни...
От обич дали ще
изпият реката?
Реката тече с два
лебеда бели
С техните
отражения от дантели
Реката
тече, с тъгата на синята чапла,
и
нейната странна походка
Реката тече и връщане няма,
Шаронт не заспива..
Почива с умора, голяма,но кротка
И шепне – тук всяко нещо е „всичко,
Две патици глуповати
и диви,мило нашарени,- гледка чудата
Два мокри
пантофа, забравени в ъгъла на нещата...
Вървя край
реката... Във джоба си стискам
,два стародавни
билета за кино
Късно е вече! За
всичко е късно!
Дори и за чашата с вино
Препуска
реката.Изтича..И връщане няма
Върбата е жадна.
Изтича реката в
просторите на предчувствията
Вървя край брега
зелената светлина, на дърветата се усмихва...И болката стихва
в душата...
сякаш това ще
е знак
за отплата,
за тичане...
Или знак,
За обичане
Тук всяко нещо е всичко!
Две патици
диви,мило нашарени, - гледка чудата, два мокри пантофа забравени
В ъгъла на
нещата...
После всичко превръща се в мрак
Вече не питам „защо”
или „как”...
Късно е вече...
Вървя край брега
и залеза огнен угасва
Потъва...С
призрачни сенки се сраства.
Само реката се
вслушва във моите стъпки
И лазят ме тръпки...
Реката изтича... И връщане няма назад
Тук всяко нещо е свят!
Тук всяко нещо е
всичко...
Две патици диви, мило нашарени, - Гледка чудата?!
Два мокри
пантофа, забравени в ъгъла на нещата...
..
Аз търся ръката
бленувана, която в съня ме спохожда но,
Но няма я тук ,
нито там...
Къде е не знам...
две патици диви, мило нашарени – гледка
чудата
два мокри пантофа,
забравени в ъгъла на нещата...
