Уморено мое огледало
Неуморна моя суета
Докривяло ми е докривяло
И да виждам никого неща
Ще изчезна кротко и почтенно
Като стара и излишна вещ.
Виното в лъжа е заловено.
В проза поетичния копнеж.
Ще се скрия- Няма да ме има.
Вместо мене – локви тишина,
Лесно е не съм незабравима
Нито съм за някой светлина
Уморено мое огледало
Ще те хвърля във нощта красива
И ако останеш цяло
Ти кажи на всички че съм жива!
четвъртък, 24 ноември 2011 г.
понеделник, 21 ноември 2011 г.
Сърцето на гората
Днес дочух че надежда бълбука под леда на нещата...
И от радост присвоих си небе
своенравно и гордо небе...
..няма навик да гледа надолу...
Присвоих си тояга чепата
за пътеките стръмни и за нощите тъмни
във реката, хвърлих
бялата рокля на мъглата...
Скитах просто без цел..хей така за белята...
. със тъгата богата.
И усетих сърцето на гората,
то почукваше със дъха на кълвача. И помолих надеждата дето
бълбука под леда на нещата
и със мен се закача,
да отложи за мъничко здрача
За да мога , и тайно ,и тихо, и далече от всичко, и всички, да затворя очи и на сън, да поплача и да питам отново
и отново
и отново
гората
за надеждата дето бълбука под леда на нещата...
Събота 19 .11.Симеоново
Мария Агликина
Абонамент за:
Публикации (Atom)
