Снощи

Нощта като хитра хетера,
съблазнителна и коварно
ехидна и магически лъскава.
Снощи,измами злият ми дух...
И го вкара в бутилката стъклена
И затвори душата му пъклена
И...
Премазана от зелени умори
И от алени ярости
И от сива свирепост
Рухнах просто в леглото
Като предадена крепост.
В плен на една
Нечовешки жадувана нежност
Без цвят и без име...
Цяла нощ си говорих на ум – Целуни ме
На разсъмване чух
Как утрото броди като кученце гладно
И се чуди дали да изгрее
И дали да отвори шишето сакрално
И дали просто да направи нещо фатално
Нещо решително... Нещо горещо...
Нещо светещо, нещо вещо
Нещо на което хората се покланят
И дори се покланя дъбът
Дали да изгрее и да роди светът
Духът в шишето се смее
Докато слънцето лае гладно
Около сънищата ми чужди
И непознати по хоризонта куцукат облаци беловласи
Без имена...Какво е облак без име?!Какво е ако някой ти шепне
Целуни ме... какво е неизказано щастие? какво е? може би първо причастие?
Или истинско силно дърво – цъфнал дрян, и от тръпките пролетни обладан
Време е...
Ще сложа каишката върху топлия врат на слънцето
Кротичко ще го разходя по моето лично небе
пък
Да става каквото ще...