Аз измислих
планината пред моя прозорец,
възвишения – от въздишки и черни,
и бели
Аз измислих дърветата с моите
бисерни
сълзи закичени,на разсъмване, когато в диаманти
се превръща росата и извиках от
щастие
. .Аз
измислих гората!
Аз измислих гората!
Ти измисли Черният връх и
пропасти и спасение...
а за мене остана съмнение...
Ти измисли пътеките тънки ,
като топлите гънки на леглото,
в което заспивахме
Аз измислих гората вълшебната...
Всеки ден по една гора ние пресичахме
И наистина, като две златни дървета се
обичахме
Аз измислих планината в моя
прозорец –
Направих я в изгрева розова, а
във бурята шеметно сива
И горчива и дива...
Аз измислих планината във мойте и твойте очи
а небето нека да ми прости.....
Аз измислих гората и знам – че гората не е никакъв рай
Ала раят, повярвай е просто
гора....
П.П.
Тебе цяла вечност те няма,
планината остана
във душата угасна вулкана...
