Не си отивай...

                 Късно е вече!

Счупи се тишината.

Мрак от небето се свлече

Аз си отрязох косата...

Твоята пък белее

Повярвай така чаровно

Огледалото още не смее

Да ни погледне виновно.

Не си отивай!

                 Вече е късно!

Рейсове няма даже!

Вънка е мокро тъжно и мръсно

Жена ти какво ще каже...

Ако се върнеш кален

С тези блестящи очи

Вторник е ден фатален

Може да проличи...

Не си отивай!

                    Късно е вече!

Не ти ли омръзна лъжата.

Толкова много вода изтече

А аз заключих вратата...

И ключът просто го няма

И май не го е имало...

Ясно ще бъдем двама

Без бъдеще – но със минало...