Уморено мое огледало
Неуморна моя суета
Докривяло ми е докривяло
И да виждам никого неща
Ще изчезна кротко и почтенно
Като стара и излишна вещ.
Виното в лъжа е заловено.
В проза поетичния копнеж.
Ще се скрия- Няма да ме има.
Вместо мене – локви тишина,
Лесно е не съм незабравима
Нито съм за някой светлина
Уморено мое огледало
Ще те хвърля във нощта красива
И ако останеш цяло
Ти кажи на всички че съм жива!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар