Аз създадох планината в моя прозорец,
от сълзи вкаменели и въздишки, и бели,
и черни
Всеки ден планината в прозореца ми наднича и ми казва че ме обича.
Днес е малко сърдита и ме гледа зловещо..и... намръщено.
Планината не е угаснал вулкан, а на някой самотник
несбъднал се блян...
Аз ли съм този самотник?!
Ти ли си този блян?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар