Гримаса

         А как ужасно не достига въздухът...

         Минутата е твърде нависоко

         И смисълът от дишането

         е просто разреден...

         Изглежда от това, в гримаса

         се е изкривила тишината.

         В гримаса,

         от която всички болки се разсмиват

         античните трагедии заливат се със смях

         и всички жажди истерично хълцат.

         А как ужасно не достига въздухът...

         Надморската височина на този миг

         е  някак нечовешка...

                                             и нарочна

         Щом стигна острия, назъбен връх

                                            на мигновението

                                            прогнозата е... ясна... 

                                                         Точна...

                                                         

         Ала сълзите не виреят 

         на толкова високо,

         на толкова студено...

         Тук връзва плод единствено

                                            свирепия ми смях.

         Прогнозата наистина е точна!

         Ех, тази вестникарска прозорливост...

         Как не направи ,

                                      дори за чар 

         една, едничка грешка...

         Разбира се, че ще умра,

         но не от заледяване,

                                       а от насмешка...

         Не от сърце!

         Не от стомах!

         По точно казано,

                                    ще си умра от смях

                                           ок. 1983