Изстива в чинията хлябът.
Гледам планината , ах тази кокетка -
всеки път е с различна премяна.
Всеки път аз я гледам и тихо повтарям нейната мъдрост...
Цветовете сякаш проникват у дома....тя е синя голяма и нежна,
непредсказуема свикнала със светоста....... Внимание! Имаме тежък небесен трафик.
с греховете, с безкрая на вселената,
с изгревите и залезите, с едни прозорци от някого вдъхновени -
големи прозорци , безкрайни прозорци, в които се къпят водопади и морет и дилеми.
Съмна се боже мили!
Прости ми за листа...
там някъде в коша с боклук, в който остана недокоснат безкрая....
Няма коментари:
Публикуване на коментар