Аз измислих планината  пред моя прозорец,

              възвишения – от въздишки и черни, и бели

              Аз измислих дърветата с моите бисерни

              сълзи  закичени,на разсъмване, когато  в диаманти

               се превръща росата и извиках от щастие

            .                                             .Аз измислих гората!

                                                           Аз измислих гората!

               Ти измисли Черният връх и

                                            пропасти и спасение...

              а за мене остана съмнение...

              

                 Ти измисли пътеките тънки ,

               като топлите гънки на леглото,

                                               в което заспивахме

               Аз измислих гората вълшебната...

                Всеки ден по една  гора  ние пресичахме

                  И наистина, като две златни дървета се обичахме

                            Аз измислих планината в моя прозорец –

              Направих я в изгрева розова, а във бурята шеметно сива

               И горчива и дива...

             Аз измислих планината във мойте  и твойте очи

              а небето нека да ми прости.....

               Аз измислих гората  и знам – че гората не е никакъв рай

               Ала раят, повярвай е просто гора....

                        

                П.П.

             Тебе цяла вечност те няма, планината остана

                                                             във душата  угасна вулкана...