Сърцето на гората

Днес дочух че надежда бълбука под леда на нещата...
И от радост присвоих си небе
своенравно и гордо небе...
..няма навик да гледа надолу...
Присвоих си тояга чепата
за пътеките стръмни и за нощите тъмни
във реката, хвърлих
бялата рокля на мъглата...
Скитах просто без цел..хей така за белята...
. със тъгата богата.
И усетих сърцето на гората,
то почукваше със дъха на кълвача. И помолих надеждата дето
бълбука под леда на нещата
и със мен се закача,
да отложи за мъничко здрача
За да мога , и тайно ,и тихо, и далече от всичко, и всички, да затворя очи и на сън, да поплача и да питам отново
и отново
и отново
гората
за надеждата дето бълбука под леда на нещата...


Събота 19 .11.Симеоново
Мария Агликина