Реката ...

(Или да усвоиш някаква степен на самотност)

Късно е вече...

Вървя край реката Шаронт

 И виждам върбите,целуват тъй жадно водата  

Върбите са  жадни...

От обич дали ще изпият реката?

Реката тече с два лебеда бели

 С  техните  отражения от дантели

  Реката тече, с тъгата на синята чапла,

  и нейната странна походка

 Реката тече и връщане няма,

 Шаронт не заспива..

 Почива с умора, голяма,но кротка

 И шепне – тук всяко нещо е „всичко,

                                               

Две патици глуповати и диви,мило нашарени,- гледка чудата

Два мокри пантофа, забравени в ъгъла на нещата...

                                                             

Вървя край реката... Във джоба си стискам

,два стародавни билета за кино

Късно е вече! За всичко е късно!

    Дори и за чашата с вино

Препуска реката.Изтича..И връщане няма

Върбата е жадна.

Изтича реката в просторите на предчувствията

Вървя край  брега

 зелената светлина, на дърветата  се усмихва...И болката стихва

                                                                      в душата...

                                                                     сякаш това ще е знак

                                                                      за отплата,

                                                                      за  тичане...

                                                                      Или знак,

                                                                              За обичане                                                                   

                                                                      
Тук всяко нещо  е всичко!

Две патици диви,мило нашарени, - гледка чудата, два мокри пантофа забравени

В ъгъла на нещата...                                                                               

                                                                                               

                               После всичко  превръща се в мрак

Вече не питам „защо” или „как”...

Късно е вече...

Вървя край брега и залеза огнен угасва

Потъва...С призрачни сенки се сраства.

Само реката се вслушва във моите стъпки

И лазят ме тръпки... Реката изтича... И връщане няма назад

Тук  всяко нещо е свят!

Тук всяко нещо е всичко...

Две патици  диви, мило нашарени, - Гледка чудата?!

  Два мокри пантофа, забравени в ъгъла на нещата...

..

Аз търся ръката бленувана, която в съня ме спохожда но,

Но няма я тук , нито там...

Къде  е не знам...

 две патици диви, мило нашарени – гледка чудата

два мокри пантофа, забравени в ъгъла на нещата...

                        

 24юни Франция Анголем