Хайде, всичко да изприказваме,
радостта, мъката , болката,
улиците, вселената...
После думите да изхвърлим,
в тъмния кош
на миналото във ъгъла
Хайде да изпочупим фразите...
И да стиснем за гърлото
всички победни крясъци
и победени въздишки...
Да си направим тишина!
Тишина с пееща стряха,
с два големи прозореца.
със градина!
И да запомним нейният таен адрес.
Та ако някога ни омръзнат
чуждите имена,
с които живеем дните си,
чуждите рамене,
на които умираме нощем –
да си напишем писмо.
Да го изпратим на този адрес...
Хм, колко светли неща ми хрумнаха днес
Няма коментари:
Публикуване на коментар