Аз съм улицата

илюстрация Ема Вакарелова


Аз съм улицата.
Откак се помня все ме тъпчат.Замерят ме с бутилки, с камъни, затрупват ме с мръсотия.Плюят ме дори. Хората биха казали, че ми липсва достойнство и чест. Може и така да е, но защо са ми те... Нали виждам как хората предлагат своите достойнства и чест на безценица, а купувачи дори няма.
Аз съм улицата.
Не мога да бъда за никого цел, но до никъде не може да стигнете без мен.Трябва да прекосите асфалтовият ми гръб потънал в угарки. Трябва да изтриети подметките си в мен...Спокойно това не ме обижда. Пнякога подметките ви са по-чисти от ръцете, с които държите децата си, знамената си, цветята за тези , които обичате.
Аз съм улицата.
Аз съм твоята улица. Никой не ме включва в имота си. Никой не мисли за мен като за щастливо притежание... Но... Когато отвсякъде ви изгонят идвате при мен – На улицата! От мен никой никога не може да ви изгони...Защо тогава „уличници” е обидна дума.
Аз съм улицата.
Някой казват, че съм безкрайно дълга и ме сравняват със своите страдания.Други казват, че съм кратка като радостта. И аз самата не зная кой е прав.Дали тези ,които се влачат уморено по мен или онези, които сякаш ме изпиват на един дъх.
Аз съм улицата.
В началото ми има родилен дом... В края ми - цъфти гробище. И от двете страни се чува плач. По средата се носи глъчката на пазара, където хората купуват, продават или просто се карат за цената...Познавам добре този спектакъл.Понякога е смешен, но понякога зрителите и актьорите плачат.
Ха-ха...Нима не разбират,че съм еднопосочна...
Аз съм улицата.
Твоята улица, твоят адрес, с твоето име...
Откак се помня все ме тъпчат, и плюят по мен. Но аз съм земята,а тя...Тя не може да се измърси лесно... Дори над мерзавеца пониква трева – чиста, росна, зелена трева