Стоя и гледам студът

И той мене ме гледа...

Той е на планината върхът

А аз съм  сенчица бледа

Той е възхвала на мрака  и заклинание

А светът неизвестното

                               чака по разписание

Стоя зад прозореца и гледам студът

И той мене ме гледа

Той е на бурята сякаш  гласът

Или  спомен за сладоледа

Стоя зад прозореца и гледам студа

И той мене ме гледа

Очите му виждам сиви и зли

Вятърни мелници сняг и мъгли

Сняг, който не пада

Във въздуха си кръжи

Светът е въвлечен в нелепа свада

                    А може би и в лъжи

Стоя и гледам студът

И той мене ме гледа

В себе си някак страхът зазиждам

         Но той няма очи, това го  виждам

 Без поетична  симетрия, нито пък ритъм

                     за неизвестното, което чака светът

                                         аз не искам да питам?!