И Свети планината и решава на Боговете трудните задачи… Къде отива и къде остава….. и воля и безсмъртие……Тогава?!
Тогава…АЗ мисля за живота си една безкрайна драма , небивала тъга…
Тъга неповоторима, неповторима но на места потайна- редица от криле …незнайни….
О, жеравите те ще я запишат … О, песента във нея ще се вричат. Но имам аз един въпрос……… Защо от жеравите бягаш бос…….
Няма коментари:
Публикуване на коментар