Кралят на вчерашния бал

(на Христо Фотев)

Светлините угасват в големия храм на нощта...

Чуват се останали и закъснели клаксони

на  тъжно- пияни хора уморени  от звездите в морския хоризонт....

Една бяла хризантема се изчерви от срам...

Морето  нахлува в душата ми, като закъснял съпруг, за който няма прошка...

НЕПРИЕТО, нощния небесен трафик е голям

много падащи з

везди! Звезди!Звезди!

Ей приятелю, ей поете, ти ли гасиш  цигарата си в небето, 

по което отекват послания на голямата твоя поезия...Разстояния...

Ей мечтателю Свобода ли е твойта любов,или кухня могъща,

пак ли си ти, пак ли си същия? ... Пак ли е тя бяла и чиста?...

Пак ли си ти на прима виста?...

На ръба на вселената отлетял, ти ли си кралят на снощния бал?...